Пари за инсулин няма

Пак протест. Този път не за по-високи заплати, а за живот. Хората болни от диабет искат да живеят Протестът им е символичен, не е шумен. Прилича по-скоро на молба към държавата да си върши работата и да се грижи за гражданите си. Молба за живот. Държавата не може да си позволи да купува по-скъп инсулин, нали сме в криза. От компанията доставчик твърдят, че не могат повече да свалят цените. За здравеопазването пари няма, хора нямат избор – умират без инсулина. Финансовата криза рефлектира върху всички сектори, нищо че министър Орешарски твърдеше в началото на годината, че кризата няма да се отрази в България. Ние винаги сме върха на сладоледа. Сега държавата пести, защото кризата все жертви – безработицата расте, Кремиковци затвори. Депутатите са единодушни, че трябва да се пести, а хората за инсулин се моля, не знаят, че в криза трудно се живее. Кризата удари всички, но не и политиката. Идват избори. Борбата е безмилостно жестока. И защо да се учим от европейците, ние сме си европейци. Можем да не разбираме от нищо друго, но сеир знае да правим. Не може изборите за европейски и национален парламент да са в един ден – не! Трябва да покажем, че сме европейци, но преди всичко сме българи. Защо да не ядем кебапчета на корем два пъти??? По-важно е да живеем кратко, но блажено (с кебапчета, бира, чалга, нови коли и асансьори), вместо по-дълго, но с инсулин. 400 хил. лева за бюлетини за евро избори и студена вода за болните от диабет. Това е европейска България!!!